вход, регистрирай се

Цитати

Въведени са общо 9193 цитата от 2308 заглавия.

Земя под птица и хвърчило
люлее земните ми дни.
И нещо светло, нещо мило
в душата ми сега кълни.
Една кафява мека угар
в нозете ми прелива хлад.
Не мога да обичам друга
земя на тоя божи свят.
В безгрижие, като врабчета,
играят селските деца.
Надпяват се като звънчета
ликуващите им сърца.
Върти се оня пумпал смешен
на детството и всичко тук
е същото, каквото беше,
и само аз съм станал друг.
из Тройно огледало от Петър Анастасов
от NeDa, 11.10.19 в 22:01, Рейтинг: 0
На въжето

Ветреят над мене дните ми
като циганско пъстро пране:
ярко наситени със синьо и жълто, с пембяно,
износени, недоизносени,
изпрани, недоизпрани -
тук - новичка кръпка, там - старо петно.
Изсъхнали и пресъхнали,
но не бързам да ги надиплям
в скрина дълбок на паметта си,
нека попиват още слънце и влага, и вятър,
за да ми лъхат по-дълго на пролет, на зима,
преди да се свия на топло
в постелята на земята.
из Изневиделица от Богдана Зидарова
от NeDa, 11.10.19 в 5:31, Рейтинг: 0
Будилник за съвест

Съвестта се буди по никое време,
не признава утрин и вечер,
не дели времето на нощи и дни,
като слепокът не различава тъмно от светло.
За нея не можеш да курдисаш будилник,
ни да поръчаш час за събуждане.
Дълбае, върти и пронизва
и все нещо търси:
ту е старица, полусляпа и глуха,
ту търсач на води, най-бистри и чисти.
Уж я тегли доброто, истината и правдата,
а завършва нерядко
като същински убиец.
из Изневиделица от Богдана Зидарова
от NeDa, 11.10.19 в 5:25, Рейтинг: 0
Снегът е заразказвал от зори...
Поглъщат шепота морави, склонове, гори,
топят се, чезнат в умиление
под него мурите, елхите с лишея по тях
и хвойната и лиственицата:
Дали е истина или измислица,
се питат и затъват в шепота като във грях.
А пръска им снегът в очите прах
и снема облаците ред по ред, -
небето цяло вече в нозете им лежи.
Дори звездите им свали накрая
и спря, въздъхна облекчено.
От облаци над него ни следа,
а там, където бе небето,
със трескав поглед на лъвица,
усетила беда,
остана да се скита
единствено самотната луна.
Какво си мисли зърното

Дори и никой повече за мен да не попита
и да остана все така зарита в рохкавия пласт
на мисли и на спомени,
ще мога цяла вечност
да си припомням, да тълкувам и да преценявам
живота си изминал сред себеподобните.
Увлечена в забавната игра
със окачените по наниза на дните ми
като за накит изсушени семена,
наричани любов, ненавист, искреност, двуличие,
какво ли ще открия и ще разбера?
Какво ли чувства и разбира зърното,
когато, от покой, от мрак обгърнато,
се свива и смалява,
додето коренът пълзи надолу през пръстта,
а стръкът си проправя пак нагоре път?
Дали се плаши от гризачи
или изтръпва пред прибързани косачи
които не умеят
от плевелите посева да различат.
Цял ден снегът кипя и вря,
раздухван от нестихващия вятър.
И, натежал след бясната игра,
се утаи като кристалчета от захар.

Във унеса на своето безветрие
избликналата тишина пое и мене.
Аз се понесох и заплувах в нея
като листенце над вода светена.
Все още съ далеч от всичко:
вървях, вървях като игла с конец раздянат
Да се любим отчаяно върху тая земя,
докато
светлината ни свети.

По-нататък е само безкрайният мрак.

- Не гасете любовната свещ.
Идва вечер.
из Любовен живот от Иван Здравков
от NeDa, 10.10.19 в 22:33, Рейтинг: 0
- Нали ви е ясно защо Господ Бог е създал хищниците, другите животни, птиците, рибите, растенията? - настоял за яснота пети глас, не дочакал потвърждение и продължил: - Защото човешкото тяло се получило хилаво за Божиите чувства, мечти и желания, изродило някои от тях и не можело да ги контролира. Затова Създателят направил птиците, за да засили желанието на човека да лети и се извисява. Хищниците създал, за да намали кръвожадността му, тревопасните - за да забрави склонността си да преживя едно и също, росянката - за да се отучи от коварството, чакала - за да се откаже от мършоядството, рибите - за да се отврати от вечното мълчание и да контактува с другите човеци, свраките - да не го влече лъскавото и да не краде, папагалите - да не повтаря чужди мисли, орлите - да уважава свободата си... И така нататък.
из Графиня Лък от Петя Караколева
от NeDa, 10.10.19 в 7:32, Рейтинг: 0
Епитафия

Не тръгна той да търси громка слава
ни в кървав бой, ни в улична разправа;
А там, де зло разбойствува в тъмата,
Една любов оръжие занесе
И там, де култ е с векове лъжата,
На истина хоругвата понесе.

Под кръстно зло плещи се не превиха,
Ни сили в път, в трънлив път измениха,
В гранит гърди не кипна нивга злоба,-
За свой, за враг той имаше усмивка…
И тъй до край, и тъй дотук, до гроба, -
Герою скъп, най-лека ти почивка!

из Стихотворения от Пейо Яворов
от NeDa, 08.10.19 в 10:32, Рейтинг: 0

Безмълвна нощ и адски мрак...
и нигде звук и нигде зрак -
Почти допират о земята,
Тъй ниско виснат небесата.

Духът страдае притеснен,
Умът блуждае ослепен...
О Боже, дай една звездица, -
И глас, макар на нощна птица!

из Стихотворения от Пейо Яворов
от NeDa, 08.10.19 в 9:28, Рейтинг: 0
Thy womb shall wax
with the World's chosen,
serpent-slayer,
seed of Ódin.
Till ages end
all shall name him
chief of chieftains,
changeless glory.

В твоята утроба
ще узрее Избраният,
победител на змея,
потомък на Один.
Дорде свят светува,
ще го сочат навред:
вожд сред вождовете
с вековечна слава.
"— Миша, истинска утеха е, че няма Бог. Че не си заробена някъде там, в Небесата, че няма да си принудена да му целуваш задника за вечни времена. Това, което имаш, е по-добро от Рая — благословената забрава. Липсваш ми."
„Ти, Велико светило! Какво би било твоето щастие да нямаше ония на които светиш!“
"— Ужасно съм уморен от болката, която чувам и усещам, шефе. Уморен съм да се скитам по пътя самотен като птичка под дъжда. Без приятел, при когото да ида или да ми каже откъде идваме или отиваме, или защо. Уморен съм от хората, които се държат толкова грозно един към друг. Чувствам го като парченца стъкло в главата си. Уморен съм от случаите, когато съм искал да помогна и не съм успявал. Уморен съм да съм в мрака. Най-много съм уморен от болката. Прекалено много е. Ако можех да сложа край на болката, щях да го направя. Но не мога."
из Зеленият път от Стивън Кинг
от Nikolaus , 04.10.19 в 1:50, Рейтинг: 0
"— Щом е тъй — продължи Повелителят на мухите, — по-добре бягай да си играеш с другите. Те мислят, че откачаш. Не искаш Ралф да те помисли за откачен, нали? И Прасчо, и Джек?

[...] — Няма никой, който да ти помогне. Тук съм само аз. Аз съм звярът.

[...] — Нима не знаеше? Че съм част от теб? Насам, насам, насам! Не съм ли аз, който пречи? Който прави нещата да тръгват накриво?

[...] — Много я проточихме тази история. Мое бедно, заблудено дете, мислиш ли, че разбираш повече от мен?

Настъпи мълчание.

— Предупреждавам те. Започваш да ме ядосваш. Не виждаш ли? Излишен си. Ясно ли е? Ние ще се забавляваме на този остров! Ясно ли е? Ние ще се забавляваме на този остров! Така че не се опитвай да хитруваш, мое бедно, заблудено момче, защото иначе…

Саймън откри, че гледа в една голяма уста. В нея имаше мрак, мрак, който се разпростираше.

— …защото иначе — продължи Повелителят на мухите — с теб е свършено. Ясно ли е? Джек и Роджър, Морис, Робърт и Бил, Прасчо и Ралф. Ще те премахнем. Ясно?

Саймън беше вътре, в устата.

Той се строполи и загуби съзнание."
“Of what a strange nature is knowledge! It clings to the mind when it has once seized on it like a lichen on the rock. I wished sometimes to shake off all thought and feeling, but I learned that there was but one means to overcome the sensation of pain, and that was death—a state which I feared yet did not understand."
из Frankenstein от Mary Shelley
от Nikolaus , 02.10.19 в 10:16, Рейтинг: 0
"Какво щях да му кажа аз тогава от моята боклукчийска утроба? „Не ме закачай бе, човек, щастлив съм си тук. Ти ме изгуби в една детройтска нощ на август четирийсет и девета. Какво право имаш да прекъсваш мечтите ми в тая изповръщана кофа?“[...] Анонимността в човешкия свят е по-добро нещо, отколкото славата в рая, защото какво е раят? Какво е земята? Те съществуват само в умовете ни."
из По пътя от Джак Керуак
от Nikolaus , 02.10.19 в 10:01, Рейтинг: 0
"Не ме допускай толкоз близо ти /

До себе си, щом искаш да съм влюбен /

Ех, вярно е, даленото гнети /
но за това пък близкото погубва!"
"Аз съм християнин (е, признавам, че малко съм кривнал от правия път) и вярвам в едно нещо: всеки има своята съдба, но това е без значение. За Господ всички ние сме мухи на конци, важното е колко радост ще донесеш през живота си." - "Смъртта на Джак Хамилтън"
из Всичко е съдбовно от Стивън Кинг
от Nikolaus , 01.10.19 в 1:04, Рейтинг: 0
В днешно време хората знаят цената на всичко, но не знаят стойността на нищо.
"-Ех, колко е хубаво да се живее!-провикна се Пипи и протегна краката си,докъдето можеха да стигнат."
"Има време за всяко нещо. Да. Време за събаряне и време за градене. Да. Време за мълчание и време за говорене."
Интересуват се как си прекарвам времето. Казвам им, че понякога просто седя и мисля. Но не им казвам за какво. Карам ги да си блъскат главите. Казвам им, че понякога ми е приятно да вдигна глава, ей така, и да ловя дъждовните капки с езика си.
...Но красотата, истинската красота свършва там, където започва интелигентността. Интелектът сам по себе си е вече едно допълнение и затова нарушава хармонията на всяко лице. Започне ли да мисли човек, лицето му веднага се превръща само в нос или само в чело, или в някаква друга подобна уродливост. Вземи изтъкнатите представители на която щеш хуманитарна наука. Колко са противни...
"... ние не можем да понасяме у хората недостатъците, които притежаваме сами."
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.“
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие“.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но …
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…“
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
Коровиев и Азазело бяха свалили фраковете до масата, редом с тях седеше, разбира се, и котаракът, който не беше пожелал да се раздели с папийонката си, въпреки че тя се беше превърнала направо в мръсна дрипа. Маргарита с олюляване отиде до масата и се опря на нея. Воланд пак й направи знак да се приближи и да седне до него.
— Е, много ли ви измъчихме? — попита Воланд.
— О, не, месир — отвърна, но едва чуто Маргарита.
— Ноблес оближ — обади се котаракът и наля на Маргарита някаква прозрачна течност във винена чаша.
— Водка ли е? — попита тихо Маргарита.
Котаракът подскочи на стола от обида.
— Но моля ви, кралице — изхриптя той, — как бих си позволил да налея на една дама водка? Това е чист спирт!
"-Все още съм луда. Толкова е приятно под дъжда. Страшно обичам да се разхождам, когато вали.
-Не мисля,че на мен би ми харесало - каза той.
- Може да ти хареса ако опиташ.
- Никога не съм опитвал.
Тя облиза устните си.
-Дъждът дори има приятен вкус.
-Какво, искаш да опиташ всичко поне веднъж, така ли? - попита той
-Понякога и два пъти."
Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 19:54, Рейтинг: 9
Недей да се поддаваш на отчаянието. Това ще ти попречи да говориш със сърцето си. Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от неуспех.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 22:49, Рейтинг: 9
"- Да се обвържеш ли?
- Разбира се - потвърди лисицата.- За мен ти още си само момченце, което прилича на сто хиляди други момченца. И нямам необходимост от теб. А и ти нямаш необходимост от мен. За теб аз съм лисица, която прилича на сто хиляди други лисици. Но ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света..."
"С цялата си несигурност, в едно съм сигурен: под най-горния пласт на своята слабохарактерност хората искат да бъдат добри и да ги обичат. Повечето им пороци практически са опит да стигнат по най-късия път до обичта. Стигне ли човек до смъртта, нищо, че е бил може би способен, с влияние, гениален, умира ли необичан, животът му положително изглежда провал, а самата смърт — смразяващ ужас. И ми се струва, че ако вие или аз трябва да избираме между два пътя на мисълта и действието, длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 22:40, Рейтинг: 8
"Когато едно дете за първи път изобличи възрастните, когато в сериозната му главица за първи път се вмъкне истината, че възрастните не са божествено всезнаещи, че преценките им не винаги са мъдри, а мисленето правилно и присъдите справедливи, неговият свят изведнъж се оказва в паническа пустота. Боговете се катурват, сигурността изчезва. И което е най-важното: боговете не падат постепенно, а с трясък, стават на парчета или потъват дълбоко в зеления жабуняк. Непосилна работа е да ги издигаш наново, те вече никога не изпускат същия блясък. И светът на детето никога повече не възвръща предишната си цялост. Мъчително е такова израстване."
из На изток от Рая от Джон Стайнбек
от gergan75, 22.04.10 в 21:38, Рейтинг: 8
"Но очите са слепи? Човек трябва да търси със сърцето си."
"Аз не говоря за самите неща, сър. Говоря за смисъла на нещата. Седя тук и зная, че живея."
В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:
- Тука ли е "Вариете"? Светкавична. Разпишете се.
Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире и, разпечати квадратчето.
Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.
В телеграмата пишеше следното: "Ялта "Вариете" Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор "Вариете" Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев."
- Те ти, булка, Спасовден! - възкликна Римски и добави - Още една изненада!
...в света винаги има двама души,които се търсят било сред пустинята,било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката,която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки,който работи,почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така,мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл.
из Алхимикът от Паулу Коелю
от gergan75, 22.04.10 в 21:29, Рейтинг: 7
Ще се срещнем там, където няма тъмнина.
из 1984 от Джордж Оруел
от AVIS, 03.09.10 в 22:04, Рейтинг: 7
Обичам да я гледам , когато се събужда. Започваш да разбираш, че си истински влюбен, когато искаш да се събуждаш до някого по-силно, отколкото да заспивате заедно
из 18% Сиво от Захари Карабашлиев
от Дина, 12.04.10 в 14:38, Рейтинг: 7