вход, регистрирай се

Повелителят на мухите


от Уилям Голдинг

Въведени са общо 2 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (39): Nola, eskarina, gal, Марина, gal.eon, nadness, gergan75, Иван Стоянов, Sladost, landonova, aleksofjesus, NeDa, Elektra_, piramida, Блум, радея, rye, zuzi, epolitova, ззлатева, pavelpenkov, Deni_Todorova, morwen, Lilqna, Юлчето, veronica_pd, LaBelleNoire, petyapileto, soul, jupas77, victoriaCHASER, Лолитка, Scarabei, Марияна Т., Серафина Пеккала, яна, Dessy Vasileva, Anastasia, Nikolaus
В момента четат тази книга (1): ely
Смятат да я прочетат (5): Frosty, animalita, unchita, lz1adf, sweetjacki

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (5)

   покажи всички
"— Щом е тъй — продължи Повелителят на мухите, — по-добре бягай да си играеш с другите. Те мислят, че откачаш. Не искаш Ралф да те помисли за откачен, нали? И Прасчо, и Джек?

[...] — Няма никой, който да ти помогне. Тук съм само аз. Аз съм звярът.

[...] — Нима не знаеше? Че съм част от теб? Насам, насам, насам! Не съм ли аз, който пречи? Който прави нещата да тръгват накриво?

[...] — Много я проточихме тази история. Мое бедно, заблудено дете, мислиш ли, че разбираш повече от мен?

Настъпи мълчание.

— Предупреждавам те. Започваш да ме ядосваш. Не виждаш ли? Излишен си. Ясно ли е? Ние ще се забавляваме на този остров! Ясно ли е? Ние ще се забавляваме на този остров! Така че не се опитвай да хитруваш, мое бедно, заблудено момче, защото иначе…

Саймън откри, че гледа в една голяма уста. В нея имаше мрак, мрак, който се разпростираше.

— …защото иначе — продължи Повелителят на мухите — с теб е свършено. Ясно ли е? Джек и Роджър, Морис, Робърт и Бил, Прасчо и Ралф. Ще те премахнем. Ясно?

Саймън беше вътре, в устата.

Той се строполи и загуби съзнание."
— Знам, че няма чудовище — с нокти и тъй нататък, искам да кажа, — ама знам, че и за страх няма нищо.
Прасчо замълча.
— Освен…
Ралф се размърда неспокойно.
— Освен какво?
— Освен страха от хората.
И не ги е грижа... На всичкото отгоре и мен понякога не ме е грижа. Ами ако и аз стана като другите, да не ме е грижа? Тогава какво ще стане с нас?
» Добави цитат