вход, регистрирай се

Междинна станция


от Клифърд Саймък

Въведени са общо 20 книги от този автор.
Потребители прочели тази книга (6): platanus, thracian, Ralyyy, diana, Donkov, Богдан
Смятат да я прочетат (1): Петя

Това заглавие е на български.
Заглавието и на други езици:



Цитати от книгата: (6)

   покажи всички
''Това бе непреходен, съвсем реален покой, като душевния покой, който настава с тихия залез след дълъг и горещ ден, или като искрящия, призрачен зрак на пролетното утро'' /тук открих един парадокс, защото и ''тихият залез'' и ''пролетното утро'' са преходни моменти, но въпреки това душевния покой продължава през всичкото време през което и те продължават. По интересен начин го е представил Клифърд Саймък и дълбоко ме впечатли.../
''За да бъде едно общество истински цивилизовано, трябваше да бъде нещо много повече от творец на машини и идеи.''
''Тъкмо в този момент бе прозрял цялото безумие на войната: нелепия й повод, който след време съвсем се обезсмисляше; сляпата омраза, която трябваше да се подхранва дълго след като е забравен случаят, породил тази омраза; пълният абсурд на това, че, убивайки или причинявайки мъка, един човек може да докаже правотата си или да отстоява принципите си.

Някъде в далечното си минало, помисли си той, в началото на своята история, човешкият род бе възприел едно безумие като свой принцип и упорито го прилагаше, а днес беше готов в името на това превърнало се в принцип безумие, ако не да се самоунищожи, то поне да погуби всички онези ценности, материални и духовни, които бе изграждал в продължение на много изпълнени с труд столетия и които олицетворяваха човешката му природа.''
Щом не можеш да колонизираш една планета в настоящия си вид, тогава променяш външния си вид. Преобразуваш се в такова същество, което е способно да живее на тази планета, и след това я завладяваш, възползвайки се от чуждия образ, който си възприел. Ако се наложи да бъдеш червей, ставаш червей — или насекомо, или мекотело, или каквото се наложи. И променяш не само тялото си, а и съзнанието си и го правиш такова, каквото е необходимо, за да живееш на онази планета.

Човек, каза си той, все още не беше готов за това. Все още не се бе превърнал в същество, способно да вирее в изкуствена, сътворена от самия него действителност, и затова не можеше напълно да скъса с естествената среда на родната си планета. Имаше нужда и от слънцето, и от земята, и от вятъра, за да бъде човек.''
''Уродливо, грубо и отблъскващо лице. Лице на жесток клоун, помисли си той. И веднага се учуди, че му хрумна тъкмо тази мисъл, защото клоуните никога не биваха жестоки''
''Човек, каза си той, трябва да принадлежи на нещо и да бъде верен на това, с което се отъждествява''
» Добави цитат